може би от паламуд на скара.

Бял шум

стърже като креда, 

изписва пушек,

във вечерното пространство

на границата на лятото и есента.

Ракиен смях от съседните дворове-

на флиртуващи съпруги,

в последния срок на септември.

Пристегнати с флоралните си рокли,

обръщат паламуд и гръб на мъжете си.

Мечтаят да сложат масата на тези,

с които искат да се прегръщат 

Показват за миг лицата си пълни,

за да сервират печени чушки и чесън,

с усмихнати маски на полубезразличие.

Старателни за едните,

старателни и за другите.

Топла вечер е

и никой не помни бездомниците,

които безнадеждно пияни и боси

са пак без звезди.

Точно тази нощ,

когато небето кристално е

и Малката мечка души в чиниите на мъжете им...

На които те са обърнали гръб,

за да дават внимание повече на рибите

и на очите им, завинаги обездвижени.

За да дават знаци на приятелите им,

че нямат нищо общо вече с това 

и са готови да сменят имената си с техните.

А кожата се свива върху загрятата скара,

топи се с мирис на тяло в обедна жар

и изпарява се силното желание за цветя и ласки

в алкохолния здрач и хъркането на едри мъже.

И никой никого не спасява.

Бездомници, с риби и с къщи. 

Пушек, без огън.

Д.Л.Гетсби

Всички права запазени 

март'25