БОЛЕРО
Ела.
От пролетната песен на брезите
засилва се ветрец.
А ти не възразяваш...
с мен да поседиш
в този женски месец.
В сенките на вишните
раздвижва се металната ми сплав,
превръщам се в поточна линия от звуци-
жужене на пчели, мушици,
новородена богомолка,
катерица и кълвач,
аромат на млада лайка,
и твоя ведър силует,
докато пръстите ти си играят
с връхчетата на тревите.
Отнякъде се чува Болеро...
Металът здрав е,
Сега сме тук.
Събирам дъх за теб
и китка светло, кехлибарено вълнение.
Неусетно в този ефимерен свят,
от музиката на брезите,
в уверен, равноделен такт
подранил е слънчоглед...
Деляна Лазарова- Гетсби
04.05.2025 г.
Всички права запазени
Ела.
Където и да е.
Аз мъничко се уморих.
Присядам, за да взема дъх за теб.
Защото ти се заявяваш...
Аз мъничко се уморих.
Присядам, за да взема дъх за теб.
Защото ти се заявяваш...
сега... когато трудно е да си поет.
Аз нищичко от себе си не скрих
и ме обезкостиха- от душата до петите.
Остана само древен стон и стих
/в дребен шрифт/,
гръбнакът ми метален, здрав
и купчина къдрици.
и ме обезкостиха- от душата до петите.
Остана само древен стон и стих
/в дребен шрифт/,
гръбнакът ми метален, здрав
и купчина къдрици.
От пролетната песен на брезите
засилва се ветрец.
А ти не възразяваш...
с мен да поседиш
в този женски месец.
В сенките на вишните
раздвижва се металната ми сплав,
превръщам се в поточна линия от звуци-
жужене на пчели, мушици,
новородена богомолка,
катерица и кълвач,
аромат на млада лайка,
и твоя ведър силует,
докато пръстите ти си играят
с връхчетата на тревите.
Отнякъде се чува Болеро...
Металът здрав е,
но без ударение
прилича на особен вид болка...
която не минава с лед
прилича на особен вид болка...
която не минава с лед
и с извинение.
Метален корпус
Метален корпус
и платна без кройка...
Сякаш има някакъв човек...
мълчи зад борда,
вместо да крещи...
че нуждае се от топлина...!
Сега сме тук.
Не е ангро,
макар да е без думи.
Придаваш смисъл свят
макар да е без думи.
Придаваш смисъл свят
в детайлите
и на косите-
заиграваш ги в ума си...
Плитка с бяла джуфка
от мисълта ти нежна и лъчите,
капчици роса върху ми...
заиграваш ги в ума си...
Плитка с бяла джуфка
от мисълта ти нежна и лъчите,
капчици роса върху ми...
Събирам дъх за теб
и китка светло, кехлибарено вълнение.
Неусетно в този ефимерен свят,
от музиката на брезите,
в уверен, равноделен такт
подранил е слънчоглед...
Деляна Лазарова- Гетсби
04.05.2025 г.
Всички права запазени