Макар да пиша от петгодишна, в по- ранните си години нямах смелостта и самочувствието да покажа на света римите и куплетите, които преживявах. В по- късните години, животът ме отдалечи от тези мечти, но пък ми даде още повече.

Непланирано и спонтанно е появяването на бял свят на тази малка, светла книжка.

Разбира се, че съм повлияна и от последователни събития в близкото и далечното минало, които подредиха строфите.

През лятото на 2024 г. , най-накрая, намерих време да се насладя на северното, българско Черноморие и го погледнах с чисти очи. За мен то беше една абсолютна Тера инкогнита: жълта, безбрежна, синя, която се превърна в мое любимо място. Там се създаде едно ново агрегатно състояние на душата ми: хем пълнота, хем безтегловност.

Синята луна ме застигна на ъгъла на Вселената - с. Българево. Гледката и усещането бяха зашеметяващи.

Господ беше спрял този миг, за да се запомни, нарисува, да се нарече някакси, да се прибере навътре до сърцето, като писъмце от любим човек. 

Имаше магия. И не само. Няколко месеца по- късно се оказа, че корените ми са точно там, където е пресъхналото морско дъно.

Отново получих порив да пиша. Събрах фрагменти от мои стари стихове, неиздавани, написах нови и се получиха пет краткостишия. Нарекох ги кратки, защото темите са всеобхватни, едва наченати.

Поетите, от които съм повлияна през годините са моите любими Любомир Левчев, Миряна Башева, Блага Димитрова, Стефан Цанев. От чуждестранните поети чета с удоволствие стиховете на Пабло Неруда, Пастернак, Воронка и др.

През февруари'25 г. се наложи да се занимавам с лична документация, свързана с родословие. Израснала съм до Жеравна.

Най- голямата изненада за мен дойде, когато видях, че моят прадядо, който помня отлично, е приселник и всъщност е роден в гр. Варна.

Дядо Димитър, на когото съм взела първата буква, ме слагаше на коляното си и ми пееше " Деляна платно белеше".

Ето защо изпитвах това странно усещане на ситост и синхрон с Вселената точно там.

И така...

Цял живот съм номад, в търсене на кръвта си. Една неспокойна душа, която трудно се задържа на едно място.

Житието и битието ми преминава през Котелския Балкан, Царево, Поморие, Несебър, Слънчев бряг, София. През повечето години на живота си съм живяла извън родния ми град Бургас.

Това заветно лято получих равновесие и намерих коренът си.

Усетих почва под краката си там, където някога е имало море и където винаги ще живеят легендите: белите карстови пещери, тюркоазените води и златистият, северен пясък. Земята на боговете.

Една такава хубава луна 🌙 имаше и в Лисабон. Кой знае...