На вятъра усещам зимното двуличие,

морето притъмнява 

и воюва с него често...

Играта на величие

и то играе я нечестно -

приспива нежно

и събужда властно,

целува дълго и безсрамно... 

 

Но ето, 

днес е синьо, меко

и с благоприличие

вълните коленичили са

 в нозете боси, женски...

 

Едно море поиска ли,

за миг цветът му се снишава 

в пастелна, укротена грива.

 

И винаги така ще бъде –

без да се сражава,

само ще пада в прегръдките

на своята любима...

 

 09.02.2026 г. 

Деляна Л. Гетсби

Всички права запазени