"Бяло....

От най-хубавото бяло...

Скалите му от сол и захар

и щипка пръст- канела...

В тази приказка

по-често слънцето изгрява

и шари лъч златист

подковите на буен кон,

с акустика и в тон

на вятъра, 

блестящият флейтист...

Рисува по платна на каравела,

лицата на царицата....Захир!"

Примижавам морското сияние

и коленича в този нейн храм,

да вдишам вечно- бялото дихание..

Тя беше и завинаги остана там.

Защото...

Русалките често яздят диво

неопитомените ветрове

и заглъхват наедно с тях

щом сърцата им се сливат...

пред вратите на двореца-

Дворецът на спокойствието..

Защото...

Точно в тези мигове отсреща,

на мидената лунна площ,

в Морето на спокойствието,

сякаш си играе с огледалце Кощи,

намерил пръстен срещу грош...

Защото понякога,

между залезите и изгревите,

чайките предават любовни съобщения.

Твърдят, морето песен е за живите

и на всеки буден някога се случва...

Пристанището в есенна картина-

кристал, безветрие, енигма...

И още нещо,

което неусетно, безвъзвратно влюбва...

Не само твоята усмивка и лице,

а може би това че...

без хоризонт е и е без вълнение...

Че има нежност, теменужена градина,

букет от трепети и самородни чувства.

Че двама там сме в съзвучие,

докато нощта

разпява кадифената си бленда

в малки часове...

Защото....

Душата грандиозно преминава

от другата страна на Нещата

и после се завръща....Знам.

Ти никога не даваш и не искаш обяснения..

Кому са нужни?

Когато толкова съм грациозна,

щом с нова рокля сутрешна ме пременяваш...

Защото ...

Очите ни са сладководни перли южни.

Понякога солени са...

Блестящи северни морета!

И в бялото очакване е свободата..

А тя започва там.

С любовни стихоплети.

Д.Л. Гетсби 

24.08.2025

Всички права запазени