аз наблюдавам от високото,

на дъгата, от най-яростната й извивка,

когато е в романс със слънцето

в небесната постеля.

Поезия душевна е дъгата.

Усещам приливът на цветовете-

езерни, следобедни вълни.

Усещам тънката им песен.

Жълти серпентини,

розови стрели

танцуват свойта паневритмия,

оплождат лястовиците.

След дъжд те вдигнали са полет,

за да се съвкупляват пролетно.

Във висините обред.

От перспектива на тъгата-

проглеждам в множеството

оловносиви мисли,

плъзнали бръшляни,

костеливи, сухи пръсти

стиснали в юмрук човешката съдба.

В началото на тази пролет

е контрастно.

Все още уча се да яздя 

живота с всичките нюанси на дъга.

Деляна Л. Гетсби

06.04.2025

Всички права запазени