Фата Моргана

 

До колене нагазих в очите ти...

мътни тресавища всепоглъщащи,

недоверчиви, взискателни,

жадни, лютиви рани...

 

- Толкова ли е студено и дъното..?

се чух в просънище да те питам...

Ти, който не присъстваш там телом,

а наблюдаваш мълчаливо от тъмното...

Искаше да потъна.

И не искаше...

...

Исках ли да потъна?

Или не исках...

...

 

- Повярвай в лятото!..-

подхвърли ми Фата Моргана,

превърза очите ми,

в косите заплете се риба.

За миг се отвори лилия,

светлина от медуза

оцвети ме в сребрo

и ме нарече за сила...

 

15.11.2025 г.

Деляна Л. Гетсби

Всички права запазени