Фата Моргана

 

До колене нагазих в очите ти...

мъжки тресавища-

всепоглъщащи,

недоверчиви, взискателни,

жадни, лютиви рани...

 

- Толкова ли е студено и дъното..?

се чух да те питам в това просънище....

Теб... който телом не присъстваше,

а наблюдаваше мълчаливо от тъмното...

Искаше да потъна.

И не искаше...

...

Исках ли да потъна?

Или не исках...

...

 

- Повярвай в святото...

Там винаги има пристанище! - 

подхвърли ми Фата Моргана,

превърза очите ми,

в косите заплете се риба.

За миг се отвори лилия,

светлина от медуза

оцвети ме в сребрo

и ме ориса със сила...

 

15.11.2025 г.

Деляна Л. Гетсби

Всички права запазени