Не се страхувай от сянката на ореха...

Тази любов - дъхава трева

под орех млечен,

с тъмна кръв и нежна плът,

расте и движи се по вятъра.

Само за мен и теб е тази хладина, 

тази утеха.

За нас, 

които изгоряхме вече в ада, за да намерим път.

Под корените - лава.

С този стих, все още неизречен,

помислен шепот тих,

да вдигнем наздравица за любовта,

тъй крехка, млада,

която смело се роди

на граница!

Велека...

Прераждането на реката в човека...

В короната на амфитеатъра -

разпява тъмноока птица.

Бакърен заливът шуми,

до коленете е...

И златогрива жрица

отново те целуна, както призори.

Видение ли бе?

Поиска я отново

и сляхте се в едно вълнение...

(Със сладкото и със соленото!)

Морето е предчувствие

и намерение.

Морето предстои...

Всички права запазени

01.07.2025

Синеморец

Д. Гетсби